ЗА ШАРАНА
  
 
 
 Стръв, захранка и подхранка:




Всички прасешки епитети по отношение на шараните са донякъде оправдани, защото лакомията и всеядността им са наистина пословични. В риболова на шаран, както и при много малко други риби, излетът започва с грандиозно и недвусмислено захранване на избраното място. Повечето баш шаранджии правят и предварително проучване на набелязания периметър, който вече са отбрали по редица начални признаци – дълбочина, състав и релеф на дъното, наличие на закачки и прочие. В нашите традиции се почита подходът, който елиминира от захранката другите риби. Най-често нароченото за “шаранова сеч” място се захранва обилно с наронена млечна и стара царевица. Всъщност предварителното захранване, което се прави няколко дни преди самия риболов, е главно с царевица. Житото, качамаците и кюспето са по-скоро подхранка за периодично подаване, отколкото основен материал за създаването на хранително петно. Захраненото място се маркира с шамандура – обикновено пластмасова бутилка, вързана с въженце към камък за котва. В началото на риболова вече се подава и подхранката. Най-често това се прави от лодка, с която се изтеглят и влакната със стръвта, за да се пуснат точно в границите на хранителното петно. Най-доброто решение е подхранката да съдържа елементи или поне основните аромати на ползваната стръв. Така че, ако ще имаме прът на кюспе, редно е в подхранката да има кюспе. Ако имаме прът с хранилка и качамак, добре е този качамак да се пусне с подхранката. Разбира се, и купешките вносни смеси вършат отлична работа. Те по правило имат балансиран състав – рибно и костно брашно, глутен, зърнени компоненти, белтъчини, аминокиселини, аромати и минерали. Често обаче разтворимите на по-дребни частици подхранки събират и по-дребни видове шаранови риби – каракуди, бабушки, кленове и прочие. Тогава те налитат на заложените за шаран въдици и само объркват риболова. Същото се отнася и за малките, почти маломерни шаранчета, които, както се знае, не са толкова предпазливи като големите си побратими. Изходът от подобно положение е в избора на стръв, която елиминира интереса на дребните риби. Най-често в такива случаи у нас се използват сухи едри зърна от стара неварена царевица. Традиционната техника за поднасянето им е те предварително да бъдат пробити с тънка 1 мм бургийка, за да могат да се вържат с мек синтетичен конец за куката. Така едрите твърди зърна лежат на дъното сякаш сами, защото са на около 3–5 см от подозрителната кука. Твърдостта им е гаранция, че дори и да ги налапат, по-малките риби веднага ще ги изплюят. Защото само вехтите обли красавци с развитите си гълтачни зъби са способни да сдъвчат подобно нещо. В европейските модерни методи за улов на шаран този номер се изпълнява и чрез залепване на зърното към куката с моментално лепило или с вързани към куката едри протеинови топчета, които, директно казано, също “не са за всяка уста”. Всеядността на шарана предполага и един по-дълъг списък на стръвта при гоненето му. Например в някои наши язовири като “Пясъчник” добра стръв са кротушките. Другаде шарко с охота излиза на пиявица и попово прасе, но това повече важи за реките. Различните видове мачкани качамаци все пак си остават отлична шаранова стръв както за лятото, така и за есенен риболов. Нашенският капан с кюспе също върши добре работата си, особено в по-топлите дни. Недостатъкът му е, че размитото кюспе често се напада от дребосък, който пречи на сериозната работа. Сериозен подход към шарана във водоеми с много закачки по дъното е и използването на дълбоко поднасяне на стръвта с подвижна плувка. На яз. “Антонивановци” например отлична работа вършат пристегнатите към куката с ластиче гранули шрот, комбиниран фураж. В Англия за същата цел се слагат и гранули от кучешката храна “Педигри”, която вече се продава и у нас. При пролетен и летен излет на плувка е напълно подходящ грозд торни червеи. За целта подхождат и отбрани едри зърна разпарено жито, слънчогледови семки, конопени зърна. За млечната царевица вече стана дума, тук само ще напомним, че много майстори шаранджии си я стерилизират или консервират в спирт или мастика, за да им е под ръка през цялата година, а напоследък тя се замразява и във фризер. Специфичен, познат и у нас, но незаслужено позабравен, метод е и залагането на коричка хляб за шаран. Кубче от долната кора на ръчен хляб се изрязва със страна към 2–3 см. То се нанизва на единична кука №2 – №1 и се замята без тежест в близост до дълбочина с шавари. Понякога в река и главно през пролетта добър шаран удря на дъно и на едър дъждовен червей или на рачешка опашка. И накрая – особена популярност в наши дни добиха и протеиновите оцветени и ароматизирани топчета. С тяхна помощ напоследък бяха извадени наистина впечатляващ брой големи, огромни и дори рекордни шарани.











Такъми:

















В известен смисъл именно шаранджийските такъми заедно с оборудването за пъстърва са най-яркият пример за еволюцията в производството на риболовни пособия. Достатъчно е да си припомним как дори 20-килограмови шарани се изхвърлят на метър над водата, за да добием представа за удивителната сила и скорост, с която тази риба може да се движи. Някои познавачи упорито твърдят, че във водата шаранът е способен да тегли влакното със сила 4 пъти надвишаваща собственото му тегло! Исторически погледнато, необходимостта да се овладяват мощните пориви на шарана до голяма степен допринася за появата на нови и усъвършенствани рибарски такъми. Преди около 140 години, както и днес, поредната истинска революция във въдиците идва от Англия. Това е появата на обикновената макара с навит запас от влакно, която се прикрепя към оборудвания с водачи прът. Комбинацията е наречена нотингамски метод и бързо завладява пространство и в другите европейски държави. Сега можем само да гадаем колко огромни шарани са били изпускани, когато е трябвало да бъдат изморявани и вадени с обикновен прът без водачи и макара. Днес за щастие това вече не ни се налага. Съвременното оборудване предлага богат избор на екипировка за риболов на шаран. Прътите стават все по-здрави, леки и пъргави. Например сега с достатъчно лек карбонов телескоп 3–4 метра може да се вадят без проблем шарани до 3–4 кг. Тези пръти са с водачи, обикновено могат да изхвърлят тежест (екшън) между 100–200 грама и имат много добра амортизация с огъване по цялата им дължина. Комбинирани със среден клас макара с поне два лагера, те дават почти пълна сигурност в борбата с едрата риба. Шаранът не е изключение от правилото, според което риба с еднакво тегло е по-борбена на плувка, отколкото на дъно. Именно поради това някои колеги смятат риболова на шаран на леко за особено удоволствие, което не бива да се пропуска чрез серия излети всяко поредно лято. При съвременното развитие на монофилните влакна изборът на марка и класа има решаващо значение. Затова днес не бива с категоричност да се посочват общовалидни комбинации със сечения за основното влакно и повода. По-скоро сега тенденцията е да се посочват стойностите на издръжливостта на препоръчваните материали за линията. Така че за риболов на леко за шаран основното влакно е с издръжливост 3,5 кг, а поводът към 1,5 – 2 кг. В зависимост от стръвта куките са от №5 за червеи до №1 за коричка хляб. Колкото и да е приятно ваденето на шаран на плувка обаче, класиката си остава риболовът на тежко. Тук вече всички елементи на оборудването се подбират като за изнурителна битка с огромно и силно животно. По-старите поколения пръти с плътно сечение от стъклени композити все още не са за изхвърляне, стига дължината им да позволява замятане към 70 метра. Теглото на тези верни ветерани в случая не е от значение, защото те през цялото време на очакването лежат на стойки, а не се държат в ръце. Предимството на този тип пръти е огромната здравина и сигурност. Ако дължината им минава 3 метра, те си остават едно сигурно и дълготрайно оръжие. Още повече, че за разлика от модерните кухи прътове за тях не е фатално нито настъпването, нито одраскването, а може би дори и защипването в багажника на кола. Следващото поколение са мощните шаранджийски телескопи. Те наистина се сгъват и разгъват с лекота и заемат по-малко място при транспорт, но основният им недостатък е по-голямата им уязвимост при употреба. Последното особено се отнася за карбоновите телескопи, които са много чувствителни към драскотини и подбивания. Понякога е достатъчно само едно неволно изпускане върху остър ръб на камък и надеждността на пръта си е отишла безвъзвратно. При улов на нещо наистина едро микропукнатината в корпуса на пръта може да ни подведе в основен момент от борбата със засечената риба. Най-професионалния подход и при съвременния риболов на шаран отново ни демонстрират англичаните. Прътите за английския риболов на шаран са триколенни с дължина от 3,60 до 3,90 метра. Най-тежки са плътните от стъклокомпозит, следващият им вариант са карбонови, а най-новото им поколение са от борон и кевлар. Всяко качество върви с цената си, но прътите са отлично балансирани, с много повече водачи за равномерно разпределение на усилията и позволяват отлично контролирано замятане в далечина. Според предназначението си тези пръти имат и различна мощност. Най-меки са тези за река с екшън от 680 – 900 грама. След тях има универсален вариант за река и водоем с екшън 900 – 1150 г, а суперкласата, с която обикновено се замята над 100-те метра, е с мощност на изхвърляне 1150 – 1350 грама. Макарите за дънен риболов на шаран трябва да имат две основни качества – конструктивно заложена мощ и надеждност. В този смисъл подозрително евтините модели трябва да се избягват независимо от големите им размери и изпипания външен вид. Или, казано иначе – цялата хубост на шаранджийската макара е в стабилния въртящ механизъм с изпитана технология и материали, с поне 3–4 опорни стоманени лагера, в широката шпула за към 200 метра влакно 0,30, в здравия, равномерно навиващ бигел и прецизно регулиращия се заден аванс. В задължителните такъми при гонене на шаран трябва да има кепче с достатъчно дълга дръжка и по възможност с по-ситни отвори на мрежата. Последното изискване е продиктувано от практиката на най-запалените ни шаранджии. При кепчета с по-големи отвори в мрежата често оловото от линията се е заплитало в тях, защото е минавало свободно през дупките. И понеже най-често шаран се гони на тежко, с оловни тежести с около 10–15 мм в диаметър, значи безопасният размер на окото на мрежата в кепа трябва да е към 7–8 мм.











Методи на ловене:























Редица риболовци си признават, че си падат трайно обвързани с гоненето на шаран на плувка. И наистина – парче от две кила дарява такива емоции, заради които си струва и ранното ставане, и висенето в шавара при непрестанните атаки на комарите, които иначе нормален човек не би изтърпял и две минути. Шаранджийството на плувка е особен вид рибарлък. Самото повличане на шарко е наслада и радост не само за очите, но и за душата. Дори килограмовото шаранче вече не се лебети като платиката или скобара, а в стил “оправяй се като голям” чуква веднъж-дваж и понася встрани и надолу като по учебник. Оборудването ни в случая може да е обикновен телескоп с водачи с поне среден екшън 80–100 грама тежест, а още по-добре мач-прът за английски риболов. Макарата е от среден клас, но ако има три лагера, сигурността є значително се увеличава. В зависимост от очакваните размери на съперника се подбира и основното влакно за линията. Универсалната препоръка в случая е – ново влакно от реномиран производител и нашенският му официален вносител. Сечението на основната линия е около 0,22 – 0,24, но това е ориентировъчно. Важният показател е издържливостта на монофила и конкретните условия в избрания водоем. В такъв случай при чист от растителност и закачки риболовен сектор ни стига влакно с издръжливост от 1,5 – 2,5 кг. Но ако имаме шавари и водорасли, влакното ни трябва да е по-яко. В днешната практика поводите са отделна тема. Ако става дума за класически монофилен повод, той трябва да е с около 30% по-слаб от основното влакно. Но ако се използва повод за монтаж на косъм, от дакрон, кевлар и прочие, то той независимо от сечението му е поне 5 пъти по-здрав от самата линия. При всички случаи обаче изборът на повод трябва да е подчинен на реалността, а не на модата. Новите плетени меки влакна за шаран са идеални за дънен риболов във водоеми с наплашена и капризна риба. При речен плувкаджийски излет тяхната роля не е от такова решаващо значение, защото рибата, първо, няма богатия жизнен опит на едрите, късали не една въдица парчета и, второ – в условията на течение и конкуренция във вира на шаранчетата също не им е до големи церемонии, когато нещо вкусно им се мерне по течението. НА ТЕЖКО шаранът се гони на вече описаните по-яки пръти и макари. Какъвто и да е монтажът – на капан със сандвич кюспе, на чепаре със спирала или на косъм с протеиново топче, основно правило е прътът да се нагласи на стойката така, че влакното да продължава линията на върха му във водата. Това е много важно, защото, ако върхът сключва известен ъгъл с линията, при вятър и вълнички много по-силно се предават трептения по цялата є дължина. Доказано е, че шаранът ги усеща и става особено подозрителен. Изобщо напоследък с разпространението на практиката “хвани, снимай се и пусни” наблюденията върху интелигентността на шарана се обогатиха с нови интересни подробности. Най-напред се оказа, че шараните страшно бързо се учат от опита си. Второ, дори тези, които не са били водени за една фотография до брега, също са започнали да “поумняват” за сметка на страданията и приключенията на по-лакомите си събратя. Това принуди и въдичарите да променят традиционните си методи и тактиката на риболова. Така се появиха “случайните” монтажи с разстояние между куката и стръвта. На последното световно шаранджийско първенство във Франция през 1998 г. най-голям успех са имали монтажи, при които куката е била на около 30–35 см от стръвта. Употребата на безумния на пръв поглед монтаж е пряко следствие от широко използваната дотогава във водоема тактика за поднасяне на протеинови топчета на косъм с около 5 см отстояние. Хващаните и пускани обратно шарани бързо са научили номера и само значителното превишение на вече ясното им разстояние е притъпило бдителността им. Към екзотичните практики в търсенето на шаран можем да причислим и типичните шаварови монтажи. Най-добре познатият у нас е гоненето на едър шаран на коричка хляб. Основното влакно тук е дебело – от 0,40 до 0,50. Досегашната практика бе да има и повод към 0,30–0,35. Днес обаче и тук може да се употребят новите плетени влакна, които са и по-здрави, и по-меки. Куката е №1, кована полуорловка, но с по-дебело сечение и запас от здравина. Това е особено важно, защото с нея евентуално ще теглим голяма риба през водорасли и шавар. Европейска разновидност на нашенската коричка хляб без плувка е куката със залепени слънчогледови семки от двете страни или хапки от основата на стеблото на шавара. За нея обаче се използват и по-фини такъми, защото се лови на дупка сред крайбрежната растителност, като прътът рядко се оставя сам.

















Кълване и момент на засичане:

















В риболова на плувка шаранът показва цялата си мощ и достолепие. Почти винаги повличането му е недвусмислено и стремително. Понякога то е предхождано от едно-две трепвания на плувката или нейното полягане, но основното движение си остава плавното потапяне и водене надолу. Стараем се да засичаме при активното водене на плувката с изразено движение. При всички случаи не бива да има особени церемонии – засича се рязко не само защото шаранът има здрава уста, но и защото куката трябва да се забие дълбоко и сигурно. Все пак очакваме да вадим голяма и силна риба. При линия на тежко със стръв царевица или кюспе най-често шаранът се самозасича, след като обира оставения среден аванс на шпионката. Това е свързано с така характерното залепяне на асансьора, навеждането на върха на пръта и т. нар. негово вкарване във водата, което си е повече въдичарска метафора, отколкото истински допускано събитие. Все пак, макар и рядко, има случаи, когато първоначално шаранът тръгва към брега и шпионката започва да пада. Тогава обираме бързо влакното и когато го поизпънем достатъчно, засичаме рязко, за да забием куката здраво в устата на рибата. Иначе класическото дънно засичане е рязко, но не толкова силно, както това може да ни се наложи при риболова на плувка, ако има вятър или “шкембе”. Най-бързо трябва да се засича, когато се лови на качамак с единична кука. В такъв случай е най-добре да сме непосредствено до пръта и в готовност да засечем веднага щом шпионката ни тръгне нагоре. Подобно е и положението при риболов на червей на чепаре. Там също не бива да се бавим със засичането.

















Вадене:

















След засичането има миг на неизвестност, в който още не знаем дали рибата е там. При шарана този миг свършва наистина ясно и бързо. Тежестта и силата на противника не оставят никакво съмнение, ако шаранът вече е на куката. Когато ловим на плувка, всичко се изяснява сравнително бързо. По силата на поривите и огъването на телескопа опитният въдичар определя достатъчно точно с кого си има работа и това предрешава следващите му действия. При риболова на тежко обаче това не е толкова лесно, особено ако стръвта е вкарана много навътре и утежняването е значително. При всички случаи шаранът обозначава не след дълго присъствието си, изпълнявайки последователни тигели, успоредно на бреговата линия. Това движение, наричано от печените шаранджии тъкане заради сходството с движението на совалката, издава присъствието на едрия шаран още преди да сме го зърнали. След като знаем, че имаме работа с голям шаран, задачата ни вече е ясна. От това тя не става по-лека, но поне неизвестността вече не ни измъчва. Сега най-важното е да не се бърза. Прътът се държи изправен, като през цялото време ъгълът между влакното и върха му трябва да е около 90 градуса. На практика това рядко се получава, защото рибата никога не тегли равномерно, а на тласъци. Всяко нейно действие “се гаси” с движение с пръта, но в обратна посока. При ваденето на голям шаран физическата издръжливост е толкова важна, колкото и психическата. Нужно е да се знае, че не бива да се върти ръчката на макарата, докато не се усети, че рибата вече тръгва към нас. По принцип борбата се води и до голяма степен с крака, защото именно с отстъпване назад и встрани се получава изтеглянето на водния исполин към брега. Това се прави последователно, като всеки път след изтеглянето нагоре по сушата се тръгва леко напред с едновременно обиране на влакното чрез макарата. В последната фаза, когото вече сме зърнали шарана, но и той ни е забелязал, движенията ни трябва да бъдат плавни и пестеливи. Огромен брой вече почти извадени шарани са отървавали кожата тъкмо поради прибързване в тази фаза. Овладяването на нервите тук никак не е лесно. Защото само този, който е давал въздух на полегнал исполин, знае какво е чувството да гледаш гиганта, да виждаш дори как слабо се е закачил на куките и да не можеш вече нищо да промениш. Опънатото влакно свири на вятъра, но в такъв момент и нервите ни са не по-малко опънати. В последната фаза животното трябва да е достатъчно уморено, за да не може да прави резки движения. Но в действителност то винаги е запазило сили за още един решителен двубой. Обикновено трагедията ни спохожда непосредствено преди влизането в кепа. Или дори при преминаването край него, когато в най-неподходящия момент някоя кука или оловото се закачи в мрежата му. Такива ситуации най-печените шаранджийски екипи избягват, като помощникът не пуска предварително кепа във водата, за да прекарат рибата към него, а стои в готовност, за да я загребе с един-единствен замах. Рискът при този по-спортен подход наистина е огромен, но сработените тандеми рядко изпускат, защото действат решително и със специални, по-широки самоделни кепове. При всички останали случаи, след като шаранът налапа достатъчно въздух и се зашемети, се прекарва над потопения във водата кеп. Загребването става от долу на горе и навън – и... каквото сабя покаже











Заключение:

















Ако наистина битката е завършила благополучно, идва мигът за кратък отдих и вадене на въжето. То се прекарва през двата хрилни отвора и се вързва на тила на рибата. После пускаме шарко в дълбокото и завързваме другия край за сигурен кол, за се отдадем на заслужено блаженство. Чудото е станало. Споходила ни е историческата слука, за която ще можем с пълно право да разказваме във всяка риболовна компания. Рекордният шаран е удивително нещо. Докато го вадим, обикновено сме така концентрирани, че когото всичко свърши, имаме усещането, че цялата ни борба е продължила само няколко минути. В действителност чак по-късно си даваме сметка, че драмата е била с продължителност около час и нещо. И вече след битката, когато напрежението ни поотпусне, в съзнанието ни започват да се подреждат епизодите от драмата. Ето защо всеки, който поне веднъж е вадил шаран над 5 кила, може заслужено да се смята за член на шаранджийския клуб. Той е победил не само огромната риба, но и собствената си припряност. Постигнал е онова чувство на опитния боец, което му позволява да поема разумен и претеглен риск, който за аджамиите може да изглежда като самоубийство. С една дума казано – големият шаран е голяма работа. Спомените от него се разказват с години и, изглежда, никога не губят свежестта си. Магията е пълна – достатъчно е да извадим снимката с трофея или скътаната му огромна люспа и, повярвайте ми – ваденето му отново може да започне. И това истинско чудо може да се повтаря вечно. Докато има шарани и въдичари.























Кулинарни качества:























Ако се доверим на традицията, шаранът е точно онова, което ни трябва. За зла участ на водния ни исполин той е дарен с изключително вкусно месо. За пържене, нарязани напряко, стават парчетата до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг тази кулинарна технология е възможна само след предварителното разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите рибоци обаче традицията повелява както поне дамаджана вино, така и удобна тава за печене. Компанията от умерено завистливи индивиди се подразбира, така както и основното правило на плакията – бавен огън, докато стане, и после бавен моабет, докато се разкаже всичко за удивителната ни слука.









Научно название-Cyprinus carpio









Местно название– баварец, унгарец, див, дунавски шаран









Вид-Сладководни риби









Категория-Традиционен улов









Кълве предимно на царевица
























Най - желаната от риболовците риба. Несравнимо е чуството да водиш борба с някой едър екземпляр. Шараните в нашата стана биват няколко вида







- Люспест цялото му тяло е покрито с едри люспи







- Огледален- има едри люспи по гърба, по страничната линия и около коремните перки.







- Гол има съвсем малко дребни люспи около гръбната и опашна перка.







Според височината на тялото различаваме нисък (още наричан дунавски, див) и широк шаран. На дължина достигадо 1 м и тежина до 35 кг. Шаранът обитава предимно затворени водоеми: язовири, блата стари корита и разливи. Среща се в долние и средни течения на на реките, където обитава дълбоките и тихи участъци с бавно течение и тинесто дъно. Шаранът е стадна риба, колкото е по-дребен шаранът толкова е по- голямо стадото от шарани. След като хвърли хайвера си през април - юни, започва усилено да се храни. Риболовът на Шаран е много вълнуващ и емоционален. Поради едрината му и силата на теглене, уредите ви за риболов на този вид риба трябра да са много здрави и прецизни, така че да издържат на мощните напъни на Шарана. Най- борбени са шараните от 1 до 3 кг., особено тези с ниско тяло. Обикновенно по-едрите шарани са по-тромави и се водят по-лесно, защото нямат тази стремителност на движението.







Най- разпространен е риболовът НА ДЪНО. за стръв се използват най-често кюспе, комбинирано с ароматизирано тесто, поставено м/у две плочки(сандвич, царевица, протеинови топчета и т.н. Монтажът при риболов на "сандвич" е следният: използва се влакно с дебелина ф 0,30-0,35мм. Влакното се прекарва през отвора на тежест и накрая се врязва в плъзгащ клуп. Към клупа се привързват двийка куки. Сандвича се притяга с подвижния клуп и дръжките на куките се забиват в тестото. Кълването на Шарана на кюспе е рязко, а върхът на пръта се огъва надолу. Много рядко, след това рибата отхлабва влакното. Може да се случи закачилия се на куката шаран да тръгне към брега, при което шпионката пада надолу. В такъв случй вземете пръта в ръце и оберете хлабавината, следкоето рязко но не много силно засечете. В повечето случаи Шаранът сам се засича и закача сигурно, при това нерядко с повече от една кука и може да се откачи само при прибързаност и неловкост от ваша страна. Виждал съм как не голям шаран къса влакно ф 0,35 , само защото авансът на макарата на "колегата" беше затегнат докрай. Затова приемете един съвет от мене: Регулираите прецизно авансът на вашата макара за да няма разочарования от скъсани влакна и потънали въдици. Винаги дръжте под-око своите дънни въдици и бъдете готови да реагирате веднага при "удар"! За този вид риболов най-подходящи са куки № 3-4 ( ковани).







12 съвета за риболов на Шаран в студена вода







На места, където има всякакви видове риба, се задоволявайте с това, което кълве. Не може да се гарантира улов на шаран в студена вода.



За да хванете Шаран, ползвайте пелети /вече се предлгат почти във всички Риболовни магазини/ , защото те не привличат толкова силно останалите видове риба.



Захранвайте възможно по-често - плясъкът примамва Шарана.



Ако не се "обади" Шаран , захранвайте с бели черве и кастери.



Ако захранвате с бели червеи и кастери, очаквайте и други видове риба да се хранят наблизо.



По възможност използвайте щека или дълг як телескоп, за да можете да поставите стръвта точно на желаното място - рибата се държи на по-сбити пасажи в студената, отколкото в топлата вода.



Забравете дънната стръв - тя функционира по-добре при Шарана, когатао водата е топла.



Изплзвайте малка стръв и я движете постоянно - движението може да стимулира Шарана да се храни. По принцип може да очаквате да клъвне около 3 минути след потъването на стръвта.



Ако не можете да използвате или нямате щека, ползвайте хранилка с плуващи бели червеи на куката, за да потъва бавно стръвта. Не оставяйте хранилката прекалено дълго, преди да смените стръвта.



Използвайте ваглер, ако можете да поставите бавно падаща стръв точно на място, което е извън обсега щеката / по принцип това изисква попътен вятър/. Най-добре е обаче да използвате ваглерите през лятото, когато рибата е по-близо до повърхността на водата.



Можете да пробвате риболов на дъно, за да уловите шаран в студена вода, когато той стои близо до дъното.



Помнете, че температурата на водата, а не на въздуха определя поведението на рибата.